What's new
  • Happy Birthday ICMag! Been 20 years since Gypsy Nirvana created the forum! We are celebrating with a 4/20 Giveaway and by launching a new Patreon tier called "420club". You can read more here.
  • Important notice: ICMag's T.O.U. has been updated. Please review it here. For your convenience, it is also available in the main forum menu, under 'Quick Links"!

ЗА СВЕТЛИНАТА

Мисля че ще е добре тук да излагаме мненията си за светлината, видовете източници, ефективността им и всичко останало:thank you:


Общото уравнение на фотосинтезата е:
12H2O + 6CO2 + светлина → C6H12O6 (глюкоза) + 6O2 + 6H2O
 
E

EverLast

Въпрос към профитата -защо induction lamps са по-добри от HID?
 
Скоро ще пусне статия колегата Induction Lamp, в момента я редактира за да е по-лесно усвояем материала. Там ще има конкретни данни за всеки вид осветително тяло
 
Някой да ми помогне как да качвам повече от 4 снимки , които са крайно недостатъчни за статията ?
 

g0vnaa

ICE Cream eater
Veteran
Ми аз мога да качвам по 8 снимки наведнъж.
Мисля, че с повечето мнения идват и повече привилегии, така да се каже.
Иначе просто качи 4 след това още 4 и така.
Не е чак толкова загуба на време Ш:
 
Въпрос към профитата -защо induction lamps са по-добри от HID?
...за отглеждане на растения няма по-добра лампа от ХПС . Има такива които се доближават много до нея , като индукционите и диодните .Грам от ват , дават и 2-те технологи , но диодната все още е много скъпа , 600 вата индукциона е около 1200 лв , същата диодна над 2000 лв.Диодите имат около 80 000 часа живот , индукционите 120 000 часа , ХПС се сменя на 4 месеца или 2 реколти поради стесняване на червения спектър , след което грам/ват не важи .
http://www.youtube.com/watch?v=e7nM0pUkNUw&feature=related
 
E

EverLast

:tiphat: благодаря за краткото пояснение....аз очаквам статията с интерес с или без снимки е без значение!
 
...незнам дали има смисал от такава статия , в която се коментират от опит факти за най-ефикасните източници на светлина за фотосинтеза , при положение че веднага на манежа ще изскочи някой любител/аматиор с 0-лев опит и възможности и изпит по физика взет с връзки , който ще твърди без да може да обясни как с ЦФЛ се гледа най-добре :frown: .
 

Astral

Member
induction lamp факта,че притежаваш знания е супер сам по себе си.Мисля,че ако искаш да споделиш просто би го направил.Вярно е че за някои инфото което можеш да предоставиш няма да е от огромно значение,но определено мисля има хора които ще му се зарадват и ще има върху какво да помислят.Мисля,че донякъде разбирам разочарованието ти,все пак влагаш труд и ще се радваш да е имало смисъл за някой или нещо.Аз също с нетърпение очаквам подготвения от теб материал защото се чувствам отворен към учене по темата.
И последно една "умнотия" от народа - За всеки влак си има пътници!

Поздрави!
 

_Ina_

Active member
Veteran
Е, поне разбрах 4е с CFL цъфтежа не става яко.:) Аз определено оценявам познанията на Induction lamp,biorai,Master of plant,Everlast i вси4ки други тук и се за4итам в техните коментари и препоръки доста!
 
E

EverLast

Според мен има нужда от такава статия или поне няколко линка водещи към инфо в съответната област. А това за дървените философи трябва да го преодолеем няма как.....те са всички тесни специалисти хахахаха!:thank you::thank you:
 
...няма проблеми , с удоволствие щом има хора които се интересуват.Само да се върна от Хемикал Брадърс/Ексит :).
 
Колко светлина да осигуря на растенията ми ?
Скороста на фотосинтезата зависи пряко от интензитета и дължината/цвета на светлината
[FONT=&quot]Общото уравнение на фотосинтезата е:[/FONT]
[FONT=&quot]12H2O + 6CO2 + светлина[/FONT][FONT=&quot]/хлорофил[/FONT][FONT=&quot] → C6H12O6 (глюкоза) + 6O2 + 6H2O[/FONT]

Грубо казано , фотоните на светлината избиват електрони от хлорофила и така светлината енергия се преобразува в химична , а тя се използва от разстението да създава органична материя от неорганични вещества . Учени извличат хлорофил от растенията и изучават реакцийте му на светлина с различна дължина/цвят на вълната . Качество на светлината е толкова важно, колкото и правилното количество. Растенията са чуствителни към дължини/цветове от светлиния спектар ,различни от тези който човешкото око вижда. Тази порция от светлинния спектър е позната като Фототсинтезираща Активна Радиация, именно около 440/син и 660/червен нанометра по дължина на вълната. Светлината за растения не може да се измерва със същите стандарти, използвани да се измерва светлината за хора. Човешкото око има пикова чуствителност в жълто-зеления обхват, около 555 нанометра.Това е „оптичното жълто” използвано за сигнални знаци и предмети ,от което растенията използват едва 12% в фотосинтеза. По същия начин по който мазнините снабдяват човека с най-ефикасните калорий, червената светлина осигурява наи-ефикасната „храна” на растенията. Обаче, растение осветявано само с червена или оранжева светлина няма да се развие достатъчно на обем и големина. Растежа на листна маса(вегетативния растеж) и обема и големината изискват Синя светлина също440нм..PAR/ФАР ватовете показват точно колко светлинна енергия е на разположение на растенията да използват за фотосинтеза. Растения които получават недостатъчно светлина произвеждат по-малки, по-дълги( в сравнение с широчината) листа и имат като цяло по-малко маса. Растения които получават превишено количество светлина могат да изсъхнат, да развият допълнителни израстъци, да пожълтеят от разрушителното действие на хлорофила и да показват други симптоми на засилен стрес. Растенията могат също да бъдат наранени от повишена топлинна радиация(инфрачервена) или повишена ултравиолетова радиация . Старите крушки или не осигуряват достатъчно или осигуряват прекалено много от едната от тези, което отнася до стреса.. Факта, че сините фотони съдържат повече енергия от червените, трябва да се вземе предвид, и получената крива може да бъде „програмирана” да замерва „растителни/попил/фито лумени” от светлинния източник, наместо „човешки лумени” .
Изходната светлина на 400 ватова крушка с нажежаема жичка е 25 пар вата.
Някои 400 ватови метал-халидна лампи излъчват около 140 пар вата
400 вата HPS(high pressure sodium) има по-малко PAR, типично 120 – 128 вата, но тъй като светлината е жълта(или има в себе си повече от нея) има по-високи лумени.
300ватаиндукциона = 165ПАР вата
600вата ХПС = 192 ПАР вата
400 вата диодна = 145 ПАР вата
600 вата МХ = 210 ПАР вата (много силен син спектър и от там високите пар ватове , подходяща за вегитация/растеж)
600 вата ЦФЛ и флуорисцентни за фотосинтеза = 145 ПАР ват
600 вата обикновени ЦФЛ и флуорисцентни = 108 ПАР вата
Общия процент за жълта светлина е само 12%. Диодните (LED) , Индукционите и някой флуорисцентни лампи за фотосинтеза се предлагат с правилния цветен спектрален поток. Имайки това в предвид, опитния градинар трябва да избере такава растителна светлина – тя осигурява най-добрия спектрален поток за вашите специфични нужди.. Въпреки това резултатите от разстения отглеждани с целия спектър са по-добри от тези на разстения осветявани само с син и червен спектър.Когато търсите лампа , запомнете че топлият спектър за окото не е такъв за разстенията . Производителите правят по- топъл цвета за човешкото светлоусещане като намалят синия и жълтия интензитет , а червения като най-скъп и труден остава малък. Интересува ви единствено снимка на излъчваната светлина в нанометри , по нея ще разберете дали лампата е подходяща за фотосинтеза. По дифолт източниците на светлина които не са специално произведени да излъчват фотосинтетична радиация , не са подходящи , логично нали …
ЦФЛ лампите с изключение на гроу серията –минилинкс на Силвания , са най-неподходящия начин да осветявате едно разстение и добива ви с тях ще е минимален . ХПС е източника който осигурява грам от ват на квадратен метър , ако всичко останали фактори/условия са перфектни , но това важи 4 месаца или 2 реколти след което крушката трябва да се смени .Индукционите лампи настроени за фотосинтеза работят 120 000 часа което са над 150 реколти с идентичен на ХПС успех .Диодните са бъдещето и в момента вече има диодни лампи за фотосинтеза които заместват 1 към 1 ХПС и работят по 80 000 часа, но все още са много скъпи и мисля да не ги обсъждаме докато не поефтинеят поне 3-пъти.
Типично ниво осветление
PAR watts/m2​
Микро Айнщайни/mmol.m2​
Ниско
72​
340​
Средно
95​
440​
Високо
125​
590​
Мн.високо
175​
795​

[FONT=&quot]Ако изобщо сте отглеждали нещо преди под каквато и да е форма на изкуствена светлина – без значение [/FONT][FONT=&quot]HPS[/FONT][FONT=&quot],ЦФЛ[/FONT][FONT=&quot]или метал-халидна – вие вече знаете, че позиционирането на светлината е най-важно.[/FONT][FONT=&quot]За стандартните [/FONT][FONT=&quot]HPS[/FONT][FONT=&quot] (с високо налягане)[/FONT][FONT=&quot] / HID[/FONT][FONT=&quot] (метал-халидни)[/FONT][FONT=&quot]приблизително [/FONT][FONT=&quot] o[/FONT][FONT=&quot]т 91.44см до 121.92см от листата и цветовете – малко по-близко и на бедните ви растения ще им стане много горещо, в най-добрия случай бавно ще повехнат и умрат – което може да предотвратите, ако хванете навреме, но в най-лошия може да изгубите целия разсад или за няколко кратки секунди буквално да изпечете горките неща до смърт.Сложена в стъклена тръба и охладена с вентилатор , натриевата крушка може да се постави на 40-50см от растенията , което почти ще удвои отдаваните парватове . Индукциони , диодните и флуорисцентните светлини са почти противоположното – те[/FONT][FONT=&quot]са доста по студени от [/FONT][FONT=&quot]HPS / HDI [/FONT][FONT=&quot]така че, трябва да ги държите много близо да върховете на растенията – ако не, никъде няма да стига достатъчно светлина и вашите растения ще израстнат „крачкати” – с много тънки и дълги разтегнати стебла докато не стигнат до точка където има достатъчно добра светлина – до лампите, за да растат. Флуоресцентните и ЦФЛ лампи трябва да се държат на 7[/FONT][FONT=&quot] – [/FONT][FONT=&quot]10см от върховете на растенията.Индукционите на 15-20см. Диодните светлини трябва да се поставят съвсем малко по-далече от растенията, отколкото флуоресцентните и индукционите. Между 7 – 30см. Самите ние не бихме поставили диоден панел по-далеч от[/FONT][FONT=&quot]2[/FONT][FONT=&quot]5[/FONT][FONT=&quot]см от върховете на растенията.[/FONT] [FONT=&quot]Без значение какви лампи използвате трябва да знаете следното: Светлината от един източник не пада наполовин, когато удвоиш дистанцията, тя пада на ¼. Ако тогава удвоите тази дистанция вие я цепите на още ¼ и тогава имате само 1/16 от светлината падаща върху същото място. Така, ако светлините са далече, растенията израстват високи, по-неустойчиви и по-малко продуктивни. Ако светлините са прекалено близо растежа е затруднен, растенията ще повехнат и изсъхнат[/FONT][FONT=&quot], [/FONT][FONT=&quot]може дори да изгорят ако вентилацията не е добра. Успех и победа[/FONT][FONT=&quot] [/FONT]Ако има неясности , питайте .
 

Attachments

  • photosynthesis.gif
    photosynthesis.gif
    60.6 KB · Views: 95
  • Simple_photosynthesis_overview.jpg
    Simple_photosynthesis_overview.jpg
    41.5 KB · Views: 87

Billy Bones

Active member
Така, нарочно изчаках постването на статията за да не може после авторите ѝ да се държат като ощипани заради „някой любител/аматиор с 0-лев опит и възможности и изпит по физика взет с връзки , който ще твърди без да може да обясни как с ЦФЛ се гледа най-добре”. Гледам и че, веднага са цвъкнали след поста ми за статията на Dr. Tre, затова ще гледам да бъда максимално изчерпателен.

Защо ЦФЛ ? Споменах ги, защото противно на разпространеното мнение с ЦФЛ се е гледало, гледа и ще продължи да се гледа в близкото бъдеще. Ако бях в тълпата без съмнение щях да взема ХПС и торба с екзотично звучаща химия, след което щях да се бия в гърдите какъв велик градинар съм и да давам съвети на хлапетата как да си пропилеят и без това малкото кинти. Има един лаф – с кинти всеки може, умение е да го направиш с минимума. Толкова по въпроса, колкото за хейтинга не е зле да си огледате постовете в почти всички БГ форуми.

Сухите факти. Може и да не съм гледал индоор, но (страшна изненада, а...) съм виждал и пушил резултатите от поне 10 гледани изцяло под ЦФЛ реколти. Другият проблем е, че имам и интернет и спокойно мога да разцъквам, докато събера нужната информация. Има ли идеални лампи ? Спорен въпрос, затова е тъпо да се правят генерални заключения от сорта на „ЦФЛ лампите с изключение на гроу серията –минилинкс на Силвания , са най-неподходящия начин да осветявате едно разстение и добива ви с тях ще е минимален”. Да, ХПС са отлични за цъфтеж поради по-големият брой лумени и по-добра пенетрация, но има ли някой с опит, който ще отрече, че при определени условия отлични резултати с ЦФЛ се постигат както през вегетацията, така и през цъфтежа. Да не споменаваме и факта, че в момента болшинството гроуъри вегетират под ЦФЛ, след което завършват с ХПС или комбинация от двете. Защо ли ?

Ето още малко факти. Растенията усвояват светлина най-ефективно в червеният и синият спектър. Същите се отдават най-ефективно от т. нар. червени (2700k) и сини (6500k) ЦФЛ, с които пък може да се експериментира през всеки един етап от развитието. ХПС дават повече лумени и пенетрация, но тъй като излъчва предимно в жълтия спектър не малка част от полезния ефект се губи поради липсата на добро усвояване. Според моите скромни познания, това пък е чиста загуба на електроенергия. Основният проблем при ЦФЛ са големите разсейки, но за разлика от ХПС те нямат проблеми с темературата и могат да се поставят на сантиметри от растенията, което в комбинация с добър рефлектор засилва полезното им действие в пъти. Липсата на значителни температури също е в плюс за ЦФЛ, тъй като мнозинството от нас гледат за собствени нужди в малки пространства, където една ХПС ще грее като маслен радиатор. Многократно съм срещал в интернет снимки на боксове с няколко висящи като круши ЦФЛ без рефлектор, малки общи W за същия обем, липса на добра отразяваща повърхност и SCROG, които обясняват на всички, че ЦФЛ не стават за нищо. Ами да, мисля, че има логика. Направи сносен бокс, изчисли правилно нужните W, постави крушките в правилна конфигурация и рефлектор,ползвай SCROG и после можем отново да си говорим. Т. нар. “ЦФЛ клубове“ има дори в този форум, а голяма част от микро-гроуърите също залагат на ЦФЛ, който иска да провери сам за резултатите от един правилно подреден бокс.

Още няколко думи. Последното е извадка от стара тема около това до колко енергоспестяващи са т. нар. ЦФЛ и каква е тяхната ефективност, което предвид написаното по-горе и думите на много от гледащите под ЦФЛ намирам за съвсем резонно.

Lumens per watt isn't really a good measurement of how good a light is for growing. In the case of HPS lights, the lights have to be further away from the plants than CFLs do, so more light is lost before it can even reach the plant. CFLs can be placed closer to the leaf canopy resulting in less light being lost.
Lumens aren't even an accurate way to measure how much usable light the plants are getting, because lumens are for humans (lumens are how much light we can SEE, not how much light the plants can use), so saying that HPS beats out CFL because it puts out more lumens per watt is ridiculous.

Okay i'm gonna throw a wrench into what everone thinks about cfl's and HPS. Have any of you thought of testing to see what actual power draw on these lights are? It's very simple, take a amp draw reading on the light while it running.

I measured the current draw of a 250 watt (actual watt) 8U cfl and a 400 watt HPS. What i found is gonna really make this debate heat up. A so called 250 watt cfl draws 0.9 amps@ 115 vac a 400 watt HPS draws 3 amps @ 115 VAC. Using ohms law (voltage x amps = watts) a 250 watt cfl actually only draws 103.5 watts and a 400 watt HPS draws 345 watts. What this means is these CFL's are actually more efficient than we thought. All the side by side test grows have been using too less cfl's to actually do a fair test. A fair test would use 3 250 watt cfl's vs. 1 400 watt HPS and the cfl's will still be drawing 34 watts less power. Having said that there is no way the advertised lumins of a 250 watt cfl is anywhere near correct. If it where it would mean these cfl's are getting 145lm/w! I think they are more in the lines of what a T5 lamp would put out. These 8U lights are using T5 tubes, an 8U has about 15 feet of T5 tubes per bulb. A 4 ft. T5 tube is rated at 28 watts and 2300 lumins. 4 T5 tubes would draw about the same wattage as 1 8U bulb. so i think the real lumins is around 9200. but thats still 88l/watt.

this was a simple test and results are undisputable... 250 watt cfl's only draw 103.5 watts.

Това е общо взето, предизвикаха ме затова не можах да си замълча. Тъй като вече предусещам какво ще последва мисля да приключа с темата до тук. Целта на подобни места е не да отричаме една или друга техника на отглеждане, а да се насърчаваме как да постигаме нужното дори с помоща на подръчни средства. Възможностите не са всичко момци, понякога са искат опит и умения, който няма как да натрупаш, ако цял живот се смяташ за безпогрешен и неотразим.
 
C

coco fknbrice

billy bones челн съм на групата мicro growers тук чел съм достатъчно по темата самия аз разполагам с много малко пространство където гледам и абсолютно заставам зад думите ти ... мисля да не навлизам в подробности за да не предизвиквам излишни дискусии и за да избегна нападки.

успех на всички
 

Billy Bones

Active member
Не мисля, че някой изобщо трябва да се притеснява от каквото и да е било. Нямаме ориенталец за администратор, а и виждам доста кадърни хора наоколо. Тук сме за да си помагаме и да разсейваме полезното от тенденциозната информация. Истината е, че в началото уважавах въпросните хора, но след повредата с вентилатора вече ми е все тая. По-горе не съм написал нищо ново, което по-опитните гроуъри да не знаят, така че.....
:smoke out:
 
@Billy Bones
толкова много изписа, а нищо съществено не каза. Ето едно мое кракто мнение за лампите: От всички източници наричани "енергоспестяващи" най ефективни са индукционните, после са диодите и най накрая идват CFL. Друг е въпроса, че CFL са доста по евтини от другите. Давам ти пример: една диодна лампа 150Вата вади по-голяма реколта от 150 Вата CFL. С парите за една такава диодна ще си купиш обаче 5 броя CFL
:tiphat:
 
Top